„Между земята и звездите” обединява афоризми и фрагменти. Силата на Евгений К. Теодоров е в умението му да ни дарява с изстрадани прозрения. Срещата с изповедното му слово е вълнуваща. Той ни внушава, че „човешката личност е неповторима”. И допълва тъжно – „повторимо е човешкото безличие”. Дълбокото му убеждение е, че „творчеството във всяка област е само по себе си най-голямото щастие”.
Във фрагментите му оживяват противоречията на епохата, проявяват се с пълна сила най-съществените характеристики на националния характер, така че с пълна увереност можем да кажем, че творецът е и народовед, който не спестява кусурите, но и откроява полетите на нравствеността. Той прославя онези, които са били свободни и са заплащали за свободата си с живот, но не забравя и пълзящите. Като тревожна камбана прозвучават думите му „Воювай срещу малките човечета!” Той не приема хората с маски, смята, че прямият, откритият човек не ще скрие и гнева, и радостта си, страхува се от изчезването на вътрешния свят и от крайното прагматизиране на общуването. Мъдрост струи от разсъжденията му: „Ако са ти чисти ръцете, не ги показвай на човек с изцапани ръце. Ще му станеш враг. Без никаква причина”. Обаче той никога не е крил чистите си ръце, нито в науката, нито в учителството, нито в живота. „Учителят в мен не свършваше в класната стая” – това е неговото верую. „Ръкописите ми са огнищата по моя път.” – споделя ученият. Все по-силно усещаме неговото присъствие. Учителят се връща сред нас с произведенията и изповедите си, за да не забравяме, че винаги е творил красота и тази неръкотворна красота ни прави по-добри и по-човечни.”
–  Георги Цанков